Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област, в средната част на Дунавската равнина на площ от 415.9 км2. Включва 14 населени места-гр. Никопол и 13 съставни села. Територията е с разнообразен релеф-типични низини и хълмисти плата, прорязани от дълбоки долове със стръмни, наклонени терени.

Град Никопол е административният център на общината и е един от най-старите градове в България. Разположен е на десния бряг на р. Дунав. Намира се на 54 километра североизточно от областния център Плевен. Най-близките български градове са центровете на съседните общини: Гулянци – на 24 км югозападно и Белене – на 36 км югоизточно от Никопол. На отсрещния бряг на граничната река Дунав е румънският град Турну Мъгуреле.

Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старо каменната епоха. В района на хълма „Калето“ са открити останки от времето на траките /1200-100 г. пр. Хр./. По време на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно-през IV век, след разделянето на Римската империя градът остава в границите на Източната Римска империята /Византия/. През 1059 г. получава името Никопол /Никополис – град на победите/.

Село Асеново се намира на 24 км от Никопол и на 28 км от Плевен. Носи името на българския цар Асен. Заселено е през 1892 г. от потомци на славните Чипровчани, избягали след въстанието през 1688 г. Живели са повече от 200 г. в Австро-Унrария, Банат и Винга (Румъния). Завърнали се след Освобождението на България. Търсейки място за заселване след получаването на указа от 1888-1891 г., най-напред се установяват в местността, наречена от Винганци „Дълбок геран“ чифлика край Плевен. Не намират вода и поискват разрешение да търсят друго място, като намират красива местност, оградена с височини, закътана между храсти и дървета-днешното Асеново.

Село Бацова махала е разположено на левия бряг по долината на река Осъм на около 30 км на североизток от областния център Плевен. По времето на Римската империя през землището му минавал път от Мелта /гр. Ловеч/ към Никопол. На този път възниква старото село Зевгелия, което се запазва почти до края на османското владичество. Една от причините за изчезването на селото е преселване на хората към къщата на меченския овчар Бацо, за да се защитят от набезите на кърджалии и черкези, които се движели по тези пътища. Друга причина за преселването на Зевгелия е епидемия от чума. Може би оттогава е името на съседната ливада „Мъртвицата“. Селото приема името на овчаря Бацо и започва да се нарича Бацова махала.

Село Въбел е разположено на Никополското плато. По исторически данни селото води началото си от заселването на славяните по нашите земи. За произхода на името има две предания: Над селото имало извор и за да не се мъти водата, хората поставили в земята дънер. Нарекли го „Стъбел“. Постепенно името се видоизменило на „Въбел“ /записано от Марин Болтаджиев, учител/. В другото предание срещу селото имало местност, наречена „Среща“, където се раждали много гъби. Хората започнали да я наричат Гъбел, а по-късно Въбел.

Село Дебово се намира на 34 км североизточно от град Плевен и на 20 км южно от град Никопол. Според данни от стари хора село Дебово е основано през 1858 г. По това време татари от Крим, Русия били заставени от руското правителство да приемат християнството или да напуснат държавата. Много от кримските татари напуснали Русия и намерили убежище в България. Една част от тези татари, дошли от кримското село Дебул, се заселили по тези земи. Основали селище Дебу, което по–късно получава името Дебово. През 1870 г. в селото се заселили българи и власи от съседните села.

Село Драгаш войвода е разположено в живописна долина, на 3 км от река Дунав, 10 км източно от гр. Никопол и 36 км западно от гр. Белене, в границите природен парк „Персина“. Към средата на 19 в. селото се основава под названието „Ерменлуй“. Това име носи от живеещите на два километра югоизточно от селото няколко Ерменски семейства. По долината на малката селска баричка, която и сега минава през селото под название Ерменлуйска бара, се намирали десетина воденици-Барешници, собственост на богати турски бейове по време на османската власт, а и след освобождението – на местните богаташи от фамилиите на Радоловите и Йорговите и др.

Село Евлогиево е разположено на 3 км от пътя Плевен – Никопол. Площта му е 13.92 км². Колкото и да е малко днес, с. Евлогиево има интересно минало. Старото име на селото е Слатина. След 9 септември 1944 г. е преименувано по името на партизанина Евлоги Ангелов. До днешни дни селото е запазило своята красота, тишината и спокойствие и е подходящо за отдих.

Село Жернов се намира на 10 км от град Никопол и на 45 км от град Плевен. На разстояние от 25 км се намират и градовете Белене и Гулянци. В близост до село Жернов минава река Осъм. Село Жернов се намира на главен път Никопол-Плевен. Името на село Лозица идва от голям лозник от скребър /дива лоза/, който е съединявал двата бряга на реката и е служил като естествен мост.

Село Любеново е известно с историческата местност Манастира, която се намира южно от селото. Носи името на местния партизанин Любен Дочев от 26 септември 1949 г., когато и всъщност жителите му се преместват на сегашното си местоположение. Преди тази година те са живеели в близките хълмове и баири, а селото се е казвало Мършовица. Старото название е свързано с голяма чумна епидемия, която и всъщност е разделила някогашното поселище Три кладенци, намиращо се на няколко километра в южна посока. Там в днешно време няма нищо.

Село Муселиево се намира на 40 км от Плевен и на 12 км от Никопол. Данни за селото са намерени в исторически документи от XV век. Археологически разкопки, извършени южно от селото в местността „Мореница“, разкриват най-голямото на Балканите находище от късния палеолит: две праисторически селища, кремъчни депа, антична крепост и антично селище. В края на XVIII и началото на XIX век с. Муселиево е известно под името Муселим. Някои изследователи обясняват произхода на това име с живелия по тези места чифликчия Муса Али. Самите селяни смятат, че селището носи името на Муселим паша, живял през XVIII век. Той имал земя в този район. Част от нея раздавал на българите да я обработват и да се изхранват от нея. Ловченският турски паша бил недоволен от това, изпратил войска, която опожарила селото, а Муселим паша бил обесен. Жителите на селото в негова чест нарекли селото Муселиево.

Село Новачене се намира на 40 км от Плевен и на 26 км от Никопол. То е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на 15 век като тимар на крепостта Хлуник под името Новаче. През XVI и XVII век е съществувало под името Новачан. Името на селото е от славянски произход и означава родово име, народностна принадлежност. В селото се провеждат ежегодно фолклорни празници по инициатива на кметство Новачене и Народно читалище „Съгласие 1907“-с. Новачене, като форум на музикалния и танцовия фолклор на региона с участието на изпълнители от съседни общини-няма конкурсен характер.

Село Санадиново се намира на 100 метра от долното течение на река Осъм, в подножието на Никополски възвишения. Отстои на 30 км южно от гр. Никопол и на 42 км североизточно от гр. Плевен. Село Санадиново фигурира в Османските архиви още през 15 век като българско селище. Освобождението заварва селото само с мюсюлманско население (96 къщи), което впоследствие се е изселило. Сегашното население на Санадиново са главно преселници от село Брест, гръцка Македония, Беломорска Тракия и с. Осъм.

Село Черковица се намира на 4 км от град Никопол и на 54 км от град Плевен. За произхода на името му има две легенди: В миналото селото е било разположено близо до с. Жернов. Било построено във вид на обръч /на влашки език „черк”/. Селото се премества постепенно към р. Дунав. По високите части имало манастири и черкви от римско време. От тях произхожда името според втората легенда.