ДОБРЕ ДОШЛИ!

Крепостта “Калето”, известна още като Цар Иваншишмановата крепост, се намира върху западния хълм над гр. Никопол. Тя е с дължина 350 м и ширина 250 м. и е представлявала силно укрепена крепост с важно стратегическо значение и добре защитено пристанище. Частично запазена е западната част на крепостта с „чаршийската порта“. При археологически разкопки са открити различни културни пластове – римски, български и турски период.

“Асамус” е бил един голям град-крепост, който според археолозите е обхващал площ от около 100 дка. Днес 2/3 от него са под днешното с. Черковица, видим е само кастела на града (“Осъмско кале”), разположен източно от центъра на селото, на десния бряг на р. Осъм, на северозападния край на Никополското възвишение. Крепостните му стени са ограждали площ от около 20 дка, част от които все още са запазени на височина 1.5–2 м.

Църквата “Успение Пресвета Богородица” е построена през 1840 г. със средства, събирани от дарения. Обявена е за паметник на културата. Притежава богато дърворезбован владишки трон и иконостас, автентични икони от 1841-1842 г., дело на майстори от Тревненската художествена школа.

Строежът на църквата е извършен между 1905 г. и 1910 г. Името на нейния строител е неизвестно. Представлява трикорабна, триапсидна псевдобазилика с две кули-камбанарии.

Църквата в с. Санадиново се намира в центъра на селото в непосредствена близост до народно читалище “Христо Ботев”.

Църквата “Света Троица” е построена след освобождението на България през 1883 г. в с. Лозица. Иконите на църквата са изпълнени от майстор от Тревненската художествена школа, който работи в традициите на православното изкуство. През 1889 г. двама зографи изпълняват стенописите в църквата. На централно място са изобразени братята светци Кирил и Методий. Стилът на фреските е силно повлиян от западно – европейското изкуство.

Църква “Св. Винери” е построена 1861-1864 г. в мунтенски архитектурен стил, с две камбанарии и дървена олтарна преграда. Ансамбълът включва църква, камбанария и енорийска сграда.

Източноправославната катедрала “Св. Хараламби”, намираща се в центъра на Турну Магуреле е построена /1900-1902 г./ на мястото на старата църква, която е била построена между 1842-1845 г. Днешната църква е построена по инициатива на крал Карол I и кралица Елизабета. Плановете са изработени от френския архитект Андре Лекомт дьо Нуи с архитектурни елементи от манастирската църква “Куртеа де Арджеш /Curtea de Arges/”. Покривът е с медно покритие, мебелите са от масивен дъб, цветните мозаечни стъкла са изработени в страната, фреските са върху фин гипс, изпълнени от италианските художници: Ромео Джироламо и Джузепе Веспа. Църквата е осветена 1905 г. от Йосеф Джорджиан. Изтъкнатият историк Николае Йорга поставил църквата на трето място по значимост и красота след “Curtea de Agres” и ”Тrei lerarhi din lasi”.

Монументалният ансамбъл, посветен на румънските герои във войната за независимост през 1877 г., е построен през 1985 г. от група архитекти от Букурещ. Фигурите на 3-ма войника в полукръг олицетворяват трите армии: пехотинци, моряци и граничари. Страничните части на паметника съдържат барелефи от бронз и представят преминаването на река Дунав от румънската армия, атаката на Плевен, както и сцени, в които военният лекар, генерал Карол Девила, обгрижва ранени герои.

Статуята на Тодорика Доробанту, намираща се в градския парк, почита героизма на местен герой, паднал във войната за независимост от 1877-1878 г. Статуята е изработена през 1907 г. от италианския скулптор Рафаело Романели и граничи с две турски оръдия, заловени от румънските войници в Плевна.

Построен е през 1917 г. над река Сай и е известен като Железния мост. Построен е от германците, за да пресекат Дунава с военни машини и войски на път за Гърция и Италия.

Скалната църква “Свети Стефан” се намира в местността “Плавала” в землището на гр. Никопол. Обявена е през 1976 г. за историческа местност с име “Скалната църква”, с площ 1 ха. Църквата е изсечена във варовиковата скала, по стените ѝ изобилстват стари надписи и рисунки от епохата на зараждането на християнството (3-4 век). През 2003 г. е прекатегоризирана в природна забележителност, като името и площта се запазват. Църквата е била действаща още през X-XI век.

Обявена през м. април 1976 г. като Природна забележителност с площ 28,1 ха, а през 2003 г. е прекатегоризирана в Защитена местност със същото наименование и площ. Представлява естествено находище на растението Обикновен сладник. Находището му се намира в землището на гр. Никопол. Наричано е още сладък корен, гол сладник или сладник. Растението е представител на сем. Бобови и достига височина 1 м. Голият сладник се отглежда заради неговите корени, от които се извлича екстракт, съдържащ голямо количество глициризин (подсладител, повече от 50 пъти по-сладък от захарозата, който има и лечебни свойства). Използва се за подобряване на вкуса на различни медикаменти, както и в безалкохолни напитки и бонбони.

Никополското плато с площ  22246.4 ха се намира в Дунавската равнина южно от град Никопол. На север граничи с река Дунав и града, на запад и юг с река Осъм, а на изток със Свищовско-Беленската низина, като границата там е очертана между селата Драгаш войвода, Бяла вода и Деков. Около 18% от територията на Никополското плато попада в природен парк “Персина”. През територията му преминава пътя от Свищов за Никопол. По-голямата част от територията на платото е заета от земеделски земи и ксеротермни тревни съобщества. На територията на Никополското плато са установени 92 гнездящи вида птици, от които 16 са включени в Червената книга на България (1985 г.). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004).

Ловностопанските райони на сдружението в община Никопол са: ПЛСР Бацова махала; ПЛСР Лозица; ПЛСР Санадиново; ПЛСР Новачене; ПЛСР Муселиево

Паркът на Независимостта се намира в центъра на града, катедралата “Св. Хараламби” и Паметника на Независимостта се намират в него.

Плажът се намира на брега на река Олт.

В читалището се извършва самодейната дейност на селото. В него се подготвят и организират мероприятията за по-важните празници на селото.

В читалището се извършва самодейната дейност на селото. В него се подготвят и организират мероприятията за по-важните празници на селото.

В читалището се извършва самодейната дейност на селото. В него се подготвят и организират мероприятията за по-важните празници на селото.

В читалището се извършва самодейната дейност на селото. В него се подготвят и организират мероприятията за по-важните празници на селото.

В читалището се извършва самодейната дейност на селото. В него се подготвят и организират мероприятията за по-важните празници на селото.

В читалището се извършва самодейната дейност на селото. В него се подготвят и организират мероприятията за по-важните празници на селото.

В читалището се извършва самодейната дейност на селото. В него се подготвят и организират мероприятията за по-важните празници на селото.

Фериботният терминал свързва румънския град Турну Мъгуреле с българския град Никопол.

Общинският стадион е многофункционален стадион в Турну Мъгуреле. Използва се най-вече за футболни мачове. Стадионът побира 2000 души. Между 2017 г. и 2018 г. стадионът е напълно реновиран.

Намира се в с. Муселиево, близо до река Осъм. Намира се на 35 км от гр. Плевен и на 12 км от гр. Никопол.

Намира се в с. Муселиево на 40 км от град Плевен, 50 км от град Свищов, 35 км от град Белене, 25 км от град Гулянци и на 10 км от град Никопол. Разполага с 18 места, разпределени в шест стаи.

Намира се в непосредствена близост до фериботния терминал Никопол-Турну Мъгуреле, на брега на река Дунав.

Ресторантът се намира в близост до автогарата на гр. Никопол. Предлага добра кухня на нормални цени.

Изискана атмосфера с възможност за организиране на събития и партита.

Ресторант “Рустик” се слави с добрата си кухня и приятна атмосфера. Един от известните ресторанти в Турну Мъгуреле.

Изискана атмосфера с възможност за организиране на събития и партита.

Гребната база за кану-каяк се намира непосредствено до фериботния терминал на гр. Турну Магуреле.