Интегриран туристически продукт: „Римска империя – Военни умения и тактика (еднодневна програма)“

За какви възрастови групи е предназначена програмата? Програмата е подходяща за ученици от начален и среден етап на образование, младежи и възрастни.

Фокус на програмата: Целта на програмата „Римска империя – Военни умения и тактика (еднодневна програма)“ е да бъде представена нагледно, достъпно и интерактивно историческа информация за живота и значимостта на военните умения за хората от римско време.

Включени теми: 

1)         Обща информация за Римската империя и живота на римляните;

2)         Военни умения и тактика на римляните и представяне отблизо на постройка, аналогична на тези, обитавани от населението в периода на Римската империя; 

3)         Демонстрация на характерни облекла, униформи и оръжия, характерни за времето на Римската империя, както и военни умения и тактика;

4)         Интерактивна сесия „Римски войн за ден“: разиграване на сюжети от историята на римляните и възможност за включване на посетителите да влязат в ролята на римляни/римски войни, с обличане на характерни римски дрехи и оборудване с типично римско оръжие.

Интересна информация за живота от периода на Римската империя:

В началото на II в. пр.Хр., Балканският полуостров станал обект на военната експанзия на Римската република, която след победата си над Картаген се наложила като основна политическа сила в Средиземноморието. В поредица от военни конфликти римляните разгромили Македонското царство и го превърнали в своя провинция (148 г. пр.Хр.). Под римска власт попаднали също Елада и Илирия. В 133 г. пр.Хр. били присъединени западните части на Мала Азия (провинция Азия), а в 74 г. пр.Хр. римляните разширили своите източни владения със земите на малоазийските тракийци (провинция Витиния).

Окончателното завладяване на Тракия станало в епохата на Римската империя. Земите край Дунава били покорени след голям поход на римския пълководец Марк Лициний Крас в 29 – 27 г. пр.Хр., в началото на самостоятелното управление на първия римски император Октавиан Август. В севернотракийските земи първоначално бил създаден военен окръг (префектура) под командването на управителя на провинция Македония, който обхващал само една сравнително тясна ивица покрай южния бряг на р. Дунав. Земите на гетите на изток от река Янтра чак до Черноморското крайбрежие и устието на река Дунав били предадени на съюзното Одриско царство.

Вероятно в 15 г. сл.Хр. завладените крайдунавски земи били официално оформени в римска провинция, която получила името Мизия. Нейният пръв управител Гай Попей Сабин според римския историк Тацит останал на поста си цели 24 години. Заради държавната граница и разположените край нея легиони новата провинция била подчинена директно на римските императори, а като официален език в нея се наложил латинският.

Включването на тракийските земи в Римската империя се отразило благоприятно върху тяхното стопанско и културно развитие през следващите столетия. Сред внушителните археологически останки на този дълъг период на стопански и културен подем най-значими са останките на многобройните римски градове. В крайдунавските територии, където дотогава изобщо не съществували значителни градове, започнали бързо да се изграждат нови градски центрове около лагерите на разквартируваните по границата легиони. Така възникнали големите градове Рациария (при с. Арчар, Видинско), Ескус (при устието на река Искър), Нове (край днешния Свищов) и Дуросторум (при Силистра). Редица други селища по Дунавския бряг дължат съществуването си на разквартируваните в гарнизонни крепости по-малки военни подразделения; в повечето случаи те нямали официален градски статут.

Градската икономика се основавала на развитото занаятчийско производство, на активната търговия и на селското стопанство в крайградските райони. Някои градове в Мизия и Тракия получили и право на собствено монетосечене.

Градовете били важни културни средища. В тях се наложила разпространената в цялата Римска империя антична култура. Изграждани били украсени градски площади, монументални храмове и обществени сгради, театри, стадиони, обществени бани, водопроводи, канализация, павирани улици. Археологическите находки от римските градове на територията на днешна България – скулптури и релефи, мозайки, саркофази, надписи, монети и много други – хвърлят богата светлина върху градския живот и културата през тази епоха.

Градовете били свързани с гъста мрежа от добре организирани и поддържани римски пътища. Важна роля играели пътят по южния бряг на река Дунав, крайбрежният път край западния бряг на Черно море и старият път покрай Егейското крайбрежие – Виа Егнация. През Тракия минавал и така нареченият диагонален път, най-важната сухоземна пътна артерия, свързваща западните с източните провинции на Римската империя.