Български
Română
English
Интегриран туристически продукт: „Средновековна кухня и дегустация на вино (еднодневна програма)“
Място на провеждане на програмата: Археологически парк музей „Пристани на времето“, гр. Никопол.
Средновековна крепост „Турну“, гр. Турну Мъгуреле.
За какви възрастови групи е предназначена програмата? Програмата е подходяща за възрастни, тъй като включва дегустация на вино. При интерес от представители на училища, програмата би могла да се модифицира във вариант, подходящ за деца, като се изключи елемента с дегустация на вино.
Фокус на програмата: Целта на програмата „Средновековна кухня и дегустация на вино (еднодневна програма)“ е да бъде представена нагледно, достъпно и интерактивно историческа информация за бита и кухнята на местното население от епохата на Средновековието.
Включени теми:
1) Обща информация за Средновековието и живота на местното население;
2) Характерни особености на средновековната кухня;
3) Интерактивна сесия, включваща участие на посетителите в приготвяне на типична храна от епохата на Средновековието;
4) Дегустация на вино;
Интересна информация за храната на местното население през Средновековието:
Периодът на Средновековието обхваща периода 7 – 14 век. През този период е създадена и Първата българска държава (681 – 1018г.).
Информацията за трапезата на местното население от периода на Средновековието е базирана основно на сведенията, открити в различни исторически извори. Храната се различава значително от тази в нашето съвремие, тъй като много от познатите ни култури са донесени от Америка в периода на Великите географски открития[1].
Благодарение на добре развитото животновъдство, месата и млечните продукти от домашни животни са присъствали често на трапезата на средновековните хора, обитавали територията на днешна България и Румъния. Доказателства за това намираме в записките от посещението на византийски администратор Григории Антиох[2] в Средец в края на 12 век. В своето първо писмо той описва впечатленията си, че на територията на Средец местното население от българи отглежда големи стада овце, кози, крави, волове и свине. И макар животновъдството да е силно застъпен селскостопански отрасъл в местното средновековно общество, консумацията на дивечово месо е често срещано явление, за което свидетелстват археологическия анализ на отпадъчни ями в средновековни български поселения. Обект на активен лов са бикове, елени, сърни, зайци, диви свине, различни видове птици като фазани и яребици. В този контекст в помощ на ловците като активен занаят се развива соколарството – развъждането и опитомяването на хищни птици. Благодарение на неговите сведения можем да заключим положително и за наличието на едно или няколко търговски средища, където градът успява да си достави онова, което може би не е бил в състояние да си осигури със собствена продукция (пресни плодове и зеленчуци) и от друга страна предлага стоките на местните скотовъдци –„…на ниска цена могат да се доставят цели ведра и котли, пълни с мляко, продавани за драхми, цели кошници, пълни с прясно и невтвърдено сирене, струващо грошове или дребни монети…“.
Според специалистът по Средновековна Кухня – П. Крушева[3], в средновековната кухня няма ГМО, консерванти, подобрители, оцветители и всичко в този химичен ред. Едно от най-важните условия в приготвянето на ястията е да се използват максимално екологично чисти продукти. Ястията се приготвят по известните за времето технологии с много ръчен труд. Човек веднага усеща различния вкус. През Средновековието всеки един жест на поднасяне и оформяне на самата трапеза е знак и символ за социалния ред, но и за почитта към даден човек: кой до кого ще седне, реда и вида на ястията и пр. Нищо не е случайно и безразборно, не е само въпрос на индивидуален вкус както сега, а на протокол, норми, символика, ритуал. Това е вторият отличителен белег на средновековната кухня. Това, какво ще има на масата, не е въпрос само на икономически възможности, а и на сезонните дадености, разбира се, и на религиозните норми. За зимата основният продукт е свинското и мазното, за пролетта – лапад, други треви и т.н. Четвъртият, много важен отличителен белег, са културно-търговските и географските фактори. На масата има това, което дава природата около теб. Липсвали са храните, внесени от Америка, като картофи, чушки, домати и т.н. Разнообразието в селската кухня е било по-ограничено. Докато аристократите са могли да похапват дивеч и вкусят доста по-скъпи храни и подправки, идващи от Изтока. Технологиите за консервиране/охлаждане също са ограничавали разпространението на някои продукти, напр. риба. За това има дори специален Византийски закон. Според П. Крушева[4], кухнята на хората от различни прослойки прес Средновековието се различава като разнообразие и вкус: „Типични за селската кухня са овесеният и ръженият хляб, които са били много едро смлени, дори с цели класове. Много пътешественици споделят, че тук са яли много вкусен черен хляб, премесен с пепел, тъй като е бил печен директно в пещта, огъня. Българинът е обичал много лук и чесън, което е така и до днес. Моркови, репи, листни зеленчуци, зеле са също често срещани. Кухнята на обикновения човек се оказва и по-устойчивата във времето. Аристократичната кухня много се доближава по вид и вкус до византийската кухня. Болярите като цяло са се опитвали да наподобят живота на византийската аристокрация. Гърците са задавали културния еталон тогава- както в култура, мода, в архитектура, така и в кухнята. След османското нашествие ние възприемаме вкусовете и порядките на новия господар и старите порядки биват позабравени. Кухнята ни става по-османска, по-източна, по-близка до азиатската. Едно от основните ястия в нашата кухня и до днес е баницата. Редица автори споменават, че българите ядат много ястия завити или в тесто, или в различни кори. Плънката може да бъде, освен по класическия начин – със сирене, със зеле, с лук, праз, риба дори, с пиле, ориз, булгур, спанак, ябълки, плодове, с какво ли не. Друго основно нещо, което е характерно за нас, е курбанът. Защо днес го назоваваме с турската му дума е друг въпрос. През Средновековието е известен като „разсол” (варено месо в солен бульон). Това по принцип е обредно ястие, давано за здраве и има езически корени. Преди битка се е давал на войниците с кана вино за сила и победа .“
[1] https://bulgarianhistory.org
[2] „Писма на Григорий Антиох“. – Гръцки извори за българската история. Том 7. София, 1966
[3] П. Крушева, „ Средновековната кухня 7-16в. Нравите около трапезата. Традиционната кухня“, 2022
[4] www.antiko.bg/bg-news-details-11.html
Коментари 0