Приключи Етап 1 от строителството на Музея на открито

На 29-ти март приключи изпълнението на Етап 1 (Изграждане на предпазна стена) от изграждане на обект Музей на открито „Археологически парк „Пристани на времето“ по програма „ИНТЕРРЕГ V-A РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ“, финансиран от Европейски съюз със средства от Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране.

В следващите дни се очаква да стартира изпълнението на Етап 2 от строителството на Музей на открито.

Реализацията на проекта Музей на открито – Археологически парк „Пристани на времето“ ще включва възстановки на елементи, пресъздаващи аспекти на пет различни епохи – старокаменна, каменно-медно, бронзова, антична и средновековна.

Старокаменната епоха започва 1 600 000 и завършва 12 000 пр. Хр. В района на град Никопол са намерени артефакти, характерни за началото на среднокаменната епоха в местността „Наклата“, както и работилница за изработка на листовидни върхове, непосредствено до село Муселиево, в местността „Нанин камък“. Работилницата е датирана в края на средния и началото на късния палеолит 40 000 пр. Хр. В нея е намерена една от най-големите колекции на листовидни върхове в Европа. Тази епоха се характеризира с общества на ловци и събирачи, които обитават временни (сезонни) лагери и пещерни убежища. Почти всичката им материална култура, достигната до нас, е от кремък.

Каменно-медна епоха обхваща периода на V-то хилядолетие пр. Хр. Тази епоха се характеризира с уседнало население в малки селища с глинобитни постройки със сламени покриви. Населението се е занимавало със земеделие и скотовъдство. През каменно-медната епоха за пръв път започва да се използват метали като мед и злато.

Бронзова епоха обхваща периода от IV до II хилядолетие пр. Хр. Тази епоха се характеризира с навлизането на номадски групи от североизток на Балканите. Селищата се фортифицират с палисади, въвежда се коня като животно със стопанско и икономическо значение и се изобретява бронза, т.е. сплавта в металургията.

Античната епоха обхваща периода в българските земи от I до IV век. Тази епоха се характеризира колонизирането на Балканите от Римската империя. Местното население се романизира, създава се пътна инфраструктура, създаване на градове, тържища и военни съоръжения в римски стил на архитектура и управление.

Средновековната епоха обхваща периода в българските земи от V до XV век. Тази епоха се характеризира със създаването на Византия, Великото преселение на народите, основаването на Българската държава, преминаването от поли към монотеична религия, т.е. въвеждането на християнството.