Български
Română
English
Интегриран туристически продукт: „Праисторическа епоха обработка на камък и глина (еднодневна програма)“
Място на провеждане на програмата: Археологически парк музей „Пристани на времето“, постройка „Праисторическо време“, гр. Никопол.
За какви възрастови групи е предназначена програмата? Програмата е подходяща за всякакви възрастови групи, в това число и за деца от предучилищен и начален етап на образование.
Фокус на програмата: Целта на програмата „Праисторическа епоха обработка на камък и глина“ е да бъде представена нагледно, достъпно и интерактивно историческа информация за бита, привичките и поминъка на местното население от периода на праисторическата епоха.
Включени теми:
- Обща информация за праисторическата епоха;
- Бит и поминък на местното население от праисторическата епоха и представяне отблизо на постройка, аналогична на тези, обитавани от хората в праисторическата епоха;
- Представяне на характерни оръдия на труда и посуда;
- Демонстрация на умения за обработка на камък и глина;
- Работилница за обработка на камък и глина с възможност за включване на всеки от участниците в програмата.
Праисторическа епоха:
Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рог и кост. В края на каменната ера се разпространява използването и на глинени съдове.
Каменните оръдия се изработват от различни видове камък. Така например кремък и плочник са използвани за режещи инструменти, а базалт и пясъчник за работни инструменти, например воденичните камъни. Към края на каменния период са опитомени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за добиване на метал.
Периодизация на каменната епоха:
- Палеолит:
- Ранен палеолит – период на появата на най-древните видове хора и широкото разпространение на Хомо еректус.
- Среден палеолит – период на изместването на Хомо еректус от еволюционно по-напредналите видове, включително и съвременните хора. В Европа през средния палеолит доминират неандерталците.
- Късен палеолит – период на господството на съвременния вид хора по цялото земно кълбо в епохата на последния ледников период.
- Мезолит и епипалеолит – терминологията зависи от това доколко изчезването на мегафауната в резултат на топенето на ледниците засяга дадения регион. Периодът се характеризира с развитието на техниката за производство на каменни оръдия на труда. Керамиката отсъства.
- Неолит – епоха на появата на земеделието. Оръдията на труда и оръжията все още са каменни, но производството им е доведено до съвършенство, широко се разпространява керамиката[1].
Интересна информация за праисторическата епоха:
Палеолит:
Праисторическата епоха, известна още като Палеолит е не само най-древната, но и най-дългата епоха в развитието на човечеството. Започнала с появата на първите хора преди повече от 2,6 милиона години, тя завършва едва преди около 12 000 години. Дели се на ранен, среден и късен палеолит. По това време Земята била обхваната от няколко последователни застудявания на климата (ледникова епоха). Докато Северна Европа била изцяло скована от ледена покривка, на юг, включително на територията на днешна България, ледниците обхващали само планинските масиви. Палеолитните хора обитавали естествени пещери (пещерни хора) и се препитавали с лов на диви животни. През средния палеолит доминирали неандерталците, а през късния – кроманьонците, които се смятат за първите представители на човека от съвременен тип (Хомо сапиенс).
Най-древните следи от човешко присъствие в днешните български земи са от края на ранния палеолит (преди около 200-100 хиляди години). Става дума за случайни находки на примитивни каменни сечива; засега не са намирани костни останки от живелите по това време хора или други следи от техния живот.
През средния палеолит (преди около 100 000 – 40 000 г.) групи от неандерталски ловци са обитавали постоянно някои пещери в Северна България, както и поселения под открито небе край Дунава, в Черноморието и в Родопите. В пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир са намерени най-много материали от тази епоха: остриета от кремъчни оръжия, кости от диви животни, пепел от огнища.
През късния палеолит са били обитавани много пещери в Старопланинската област и в Северна България; следи от живота на кроманьонците са открити и на други места както в планинските райони, така и край реките и по черноморския бряг. Кости от мамути, елени, носорози, диви коне, пещерни мечки, а също от разни дребни животни, птици, риби, черупки от костенурки и миди, намирани от археолозите около останките от огнища в обитаваните пещери, дават нагледна представа за живота и източниците на прехрана на къснопалеолитните ловци. Вероятно кроманьонците са събирали и диворастяща растителна храна – плодове, семена, треви, корени и гъби. Те са се обличали с дрехи от кожа и са носели накити от животински зъби. От камък, кост, рог и дърво изработвали разнообразни сечива и оръжия – ножове, копия, брадви, игли за шиене и др..
Мезолит
Мезолитът започва в Средна Европа около 9600 г. пр.н.е. Краят му е от около 5800 г. пр.н.е. в южна Средна Европа и от около 4300 г. пр.н.е. в Северо-източноморската територия. Характеризира се с привършване на ледниковия период и климат, подобен на сегашния, благоприятен за животински и растителни видове. Появява се членоразделната реч, общите норми на поведение, усъвършенстват се уменията и се натрупват нови знания за заобикалящата среда. От този период са намерени много скални рисунки в пещери. Появяват се първите признаци на обезлесяване с цел земеделие.
Неолит (Новокаменна епоха)
Климатичните промени, съпровождащи края на ледниковата епоха преди около 12 000 г., довели до постепенното изчезване на стадата от едри животни, осигуряващи препитанието на палеолитните ловци. Настъпилата хранителна криза подтикнала неолитната революция – въвеждането на земеделието и животновъдството като независими от природата източници на храна. Най-ранните неолитни земеделско-скотовъдни общества се появяват през ІХ и VІІІ хилядолетие пр.Хр. в Предна Азия.
Предполага се, че неолитът е пренесен на Балканския полуостров около средата на VІІ хилядолетие пр.Хр. от преселници от Мала Азия. По-късно земеделието и скотовъдството постепенно се разпространяват от Балканите към Централна и Западна Европа, които значително изостават в своето развитие от югоизточните части на континента.
Сигурното препитание, което неолитните хора получавали от своите ниви и стада, им позволило да се заселят трайно в постоянни селища, разположени най-често в плодородните равнини. Те строели своите къщи от здрави дървени колове и греди, стените между които били запълвани с преплетени клони и измазвани с глина; покривите били от клони и слама. Поради гниенето на дървото носещата конструкция на тези постройки не била трайна и те периодично трябвало да бъдат разрушавани, а върху останките им да се изграждат нови. Тъй като много неолитни селища съществували в продължение на дълги векове на едно и също място, с течение на времето натрупването на последователни пластове със строителни останки ги превърнало в издигнати над околния терен селищни могили. Най-много селищни могили се срещат в Тракийската низина и в Североизточна България.
Обитателите на неолитните селища се препитавали основно със земеделие и скотовъдство, но допълвали трапезата си и с лов и риболов. Най-важно стопанско значение имали зърнените култури; наред с житните ниви имало и градини с различни зеленчуци и плодове. Отглеждали овце, кози, свине и крави, а също кучета (помощници в лова и животновъдството) и котки (пазачи на зърнените запаси от мишки и плъхове). Както през палеолита, основните сечива и оръжия били изработвани от камък, кост, рог и дърво; неолитните каменни инструменти се отличават със своята гладка, полирана повърхност. От растителни влакна и животинска вълна започнали да произвеждат чрез предене и тъкане текстилни тъкани, използвани наред с кожите за облекло и обзавеждане на дома.
Друго важно нововъведение през неолита било производството на керамични съдове. С тях за първи път станало възможно да се готви варена храна. Неолитните керамични съдове имат интересни форми, а повърхността им често е украсена в два или повече цвята. Освен съдове, от изпечена глина били изработвани и фигурки на хора и животни, свързани с религиозните вярвания и обредната практика на неолитното население. Керамичните съдове и фигурки са най-характерните паметници на неолитното изкуство.
[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
Коментари 0