Български
Română
English
Интегриран туристически продукт: „Ловни и риболовни умения от каменната ера (еднодневна програма)“
Място на провеждане на програмата: Археологически парк музей „Пристани на времето“, постройка „Медно каменна епоха“, гр. Никопол.
За какви възрастови групи е предназначена програмата? Програмата е подходяща за всякакви възрастови групи, в това число и за деца от предучилищен и начален етап на образование.
Фокус на програмата: Целта на програмата „Ловни и риболовни умения от каменната ера“ е да бъде представена нагледно, достъпно и интерактивно историческа информация за бита, привичките и поминъка на местното население от периода на медно-каменната епоха.
Включени теми:
1) Обща информация за медно-каменната епоха;
2) Бит и поминък на местното население от медно-каменната а епоха и представяне отблизо на постройка, аналогична на тези, обитавани от хората в медно-каменната епоха;
3) Представяне на характерни оръдия на труда и посуда;
4) Демонстрация на умения за лов и риболов;
5) Работилница за изработване на оръдия на труда, свързани с типичния поминък на местното население – лов и риболов с възможност за включване на всеки от участниците в програмата.
Медно-каменна епоха:
Медно-каменната епоха (наричана също халколит или енеолит) е епохата в развитието на човека, преходът между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал – медта.
Периодът обхваща приблизително 4000 – 3000 г. пр.н.е., като на някои места продължава и до по-късно, а на други отсъства. Най-често халколитът се числи към бронзовата епоха, но понякога се счита и за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки, са по-добри от предишните каменни, но каменните остават. Открити са и други метали като злато и калай.
Много селищни могили са били обитавани последователно през неолита и енеолита, които са оставили дебели пластове с културни останки. Основната промяна през енеолита е появата на първите изделия от метал: сечива и накити, изработвани от чиста мед. Металургията на медта вероятно е била пренесена от Мала Азия, където е известна значително по-рано; отново Балканският полуостров изпреварва останалата част на Европа и служи за начална точка на постепенното разпространение на новата технология към останалите части на континента. Физическите свойства на медта, която е сравнително мек метал, не позволили примитивните медни сечива и оръжия да изместят напълно каменните, които продължавали да се използват широко; оттам и двойното наименование на тази епоха, белязала прехода от каменната ера към ерата на металите. Освен първите метални изделия, през енеолита се появяват и първите некрополи – гробищата, обикновено разположени на запад от селищните могили. Заедно с телата на мъртвите в изкопаните в земята гробове полагали гробни дарове – керамични съдове с храна и различни предмети.
Най-важната находка в България от халколита е Варненският халколитен некропол, където е открито най-старото обработено злато в света. Дългото еволюционно развитие на земеделско-скотовъдните общества през неолита и енеолита довело до значителни културни натрупвания и относителен стопански разцвет. През 1972 г. едно неочаквано археологическо откритие в България предизвика истинска научна сензация. Става дума за проучения край град Варна некропол на голямо селище, останало днес под водите на Варненското езеро. Наред със сравнително бедните масови гробове, съпоставими с други некрополи в Югоизточна Европа, тук са открити няколко изключителни по своето богатство погребения. В тях са намерени многобройни предмети от злато, мед, кост и керамика, включително златни скиптри и диадеми – предполагаеми символи на власт. Богатите погребения от Варненския некропол предполагат формирането на аристократическа върхушка на обществото, съсредоточила в свои ръце значителна власт и богатство. Блестящите находки от тези гробове – най-старото злато в Европа, показват недвусмислено, че в епохата на късния енеолит населението на западното черноморско крайбрежие е било на равнището на най-напредналите райони на древния свят.
Възникването на първата истинска цивилизация в Европа обаче било осуетено по причини, които все още не са напълно изяснени, вероятно в резултат на климатични промени или на масова миграция на население, стоящо на по-нисък стадий в своето развитие. Докато в Египет и Месопотамия през ІV и ІІІ хил. пр.Хр. възниквали най-древните човешки цивилизации, историческото развитие на Балканския полуостров задълго забавило хода си[1].
Коментари 0